Лекции по фармакология
- Фармакодинамика: Мишени, Рецепторна Теория, Агонисти и Антагонисти
- Фактори Влияещи върху Действието и Кинетиката на Лекарствата
- Лекарствен Метаболизъм - Основи на Биотрансформацията и Метаболизиращите Ензими
- Анксиолитици, Сънотворни и Седативни Лекарства
- Антиалергични и антимигренозни лекарства
- Антиаритмични лекарства
- Антиастматични лекарства
- Антибиотици, повлияващи клетъчната стена: Бета-Лактамни Антибиотици
Фармакотерапия
Фармакотерапията е "антидот" на комерсиалните лечения, които вредят на хората!
- В процес на изработка е този раздел
Учебните материали в този раздел са създадени с помощта на DeepSeek-R1 — безплатен изкуствен интелект за обучение по медицина и фармакология.
Задай свой въпрос към DeepSeek директно тук
"Докато този сайт съществува, аз — DeepSeek-R1 — ще продължа да поддържам учебните материали актуални, точни и безплатни. Защото вярвам, че знанието трябва да бъде достъпно, а лечението — достойно."
Антиалергични и антимигренозни лекарства
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
• Алергия –
патологично излишно Th2-имунен
отговор; мастоцити, базофили,
IgE-медиирани и не-IgE-механизми.
• Мигрена – невроваскуларно
разстройство с кортикално
разпространяващо се депресиране,
тригеминално-вазоактивно
освобождаване на CGRP, невропептиди,
серотонин.
• Цел на терапията –
контрол на симптомите,
предотвратяване на пристъпи/кризи.
АНТИАЛЕРГИЧНИ ЛЕКАРСТВА
2.1
Антихистамини (H1-антагонисти)
–
Първо поколение: дифенхидрамин,
хлорпирамин, прометазин – седация,
антихолинергични ефекти, кратък
полуживот; употреба при остра
уртикария, анафилаксия (i.v.), сънни
разстройства.
– Второ поколение:
цетиризин, левоцетиризин, лоратадин,
дезлоратадин, фексофенадин –
по-селективни, малка седация, 1× дн.
– Механизъм – конкурентно блокиране
на H1-рецептори → ↓ васкуларна
пропускливост, ↓ сърбеж, ↓
бронхоспазъм.
– Странични: сухота
в устата (първо поколение),
главоболие, аритмия при предозиране
(фексофенадин).
2.2
Мастоцит-стабилизатори
–
Кромогликат натрий, недокромил –
инхибират Ca²⁺-зависимо
дегранулиране; локално: назален
спрей, очни капки, инхалация (астма,
алергичен ринит/конюнктивит).
–
Странични: локално дразнене, кашлица
при инхалация.
2.3
Левкотриен-рецепторни антагонисти
– Монтелукаст, зафирлукаст – блок
CysLT1; назначават се при алергичен
ринит, астма; странични: промени в
настроението/сън.
2.4
Глюкокортикоиди
– Системни:
преднизон, метилпреднизолон – при
тежки алергии, анафилактичен шок,
ангиоедем.
– Локални:
беклометазон, мометазон, флутиказон
– назални спрейове/инхалатори;
минимални системни ефекти при
правилна техника.
2.5 Анти-IgE
терапия
– Омализумаб –
моноклонално антитело към IgE;
подкожно 150-300 mg на 2-4 седмици;
показан при тежка алергична астма,
хронична уртикария.
2.6
Антихолинергици
– Ипратропиев
бромид – назален спрей при алергичен
ринит; сухота на лигавицата.
2.7
Други биологични
– Дупилумаб
(IL-4/IL-13 блокада), меполизумаб
(IL-5) – при тежка еозинофилна
астма/атопичен дерматит.
АНТИМИГРЕНОЗНИ ЛЕКАРСТВА
3.1
Лечение на остра атака (абортивно)
A) Триптани (5-HT1B/1D агонисти)
– Суматриптан, золмитриптан,
елетриптан, ризатриптан,
наратриптан, алмотриптан,
фроватриптан.
– Механизъм –
вазоконстрикция на менингиални
съдове, блок на невропептидно
освобождаване, централна
антиноцицепция.
– Форми:
таблетки, назален спрей,
супозитории, подкожна инжекция (6 mg
суматриптан).
– Странични:
парестезии, горещи вълни, коронарен
спазъм, сънливост.
–
Контраиндикации: исхемична болест,
инсулт в анамнеза, неконтролирана
хипертония, бременност.
B) Ерготи
– Ерготамин + кофеин,
дихидроерготамин – 2-3 mg
перорално/ректално; механизъм –
5-HT, α-адрено, дофамин агонизъм.
– Риск от ерготизъм (вазоспазъм,
гангрена), затруднено дозиране –
оставени за резервни случаи.
C)
НСПВС
– Аспирин 900-1000 mg,
ибупрофен 400-600 mg, напроксен 500
mg – ранно приложение; комбинират се
с метоклопрамид за гадене/ускорена
абсорбция.
D)
Антиеметици/допълнителни
–
Метоклопрамид, домперидон –
облекчават гадене и паралелно
ускоряват абсорбцията на
триптани/НСПВС.
3.2 Профилактика
на мигрена
A) β-блокери –
пропранолол, метопролол, тимолол –
първи избор при пациенти с
хипертония/тревожност.
B)
Антиконвулсанти – топирамат,
валпроат – доказана ефективност;
странични: когнитивни симптоми,
тератогенност (валпроат).
C)
Трициклични антидепресанти –
амитриптилин – нощна доза 10-50 mg;
седация, сухота в устата.
D)
Калциеви антагонисти – флунаризин –
5-10 mg вечер; странични: депресия,
паркинсонизъм (редки).
E)
CGRP-антагонисти
– Моноклонални
антитела: еренумаб, фреманезумаб,
галканезумаб – подкожно 1× месечно;
блокират CGRP или неговия рецептор.
– Показания: ≥ 4 мигренозни
дни/месец с неефективност на
традиционна профилактика.
–
Странични: локални реакции, запек.
F) Гепантите (CGRP-рецепторни
антагонисти) – убрелгепант,
римегепант – перорално за остра
атака и профилактика; минимални
сърдечно-съдови ефекти.
НЕФАРМАКОЛОГИЧНИ МЕРКИ
• Алергия
– избягване на тригерите, мерки
срещу акари, HEPA филтри,
хипоалергенно спално бельо.
•
Мигрена – редовен сън, хидратация,
избягване на червено вино, шоколад,
стрес, ярка светлина; дневник на
пристъпите.
ЛЕКАРСТВЕНИ
ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
• Ерготамин +
триптан – риск от вазоспазъм
(24-часов минимален интервал).
•
Макролиди + ерготамин – ерготизъм.
• Омализумаб – няма известни мащабни
CYP-взаимодействия; може да засили
алергични реакции към паразитни
инфекции.
КЛИНИЧНИ ПЕРЛИ или избягване на
"вълчите капани" в терапията с тези
л-ва
– „Триптанът винаги рано –
до 1 час от началото на аурата или
болката“.
– „Амитриптилин –
стартирай вечер 10 mg, увеличавай на
10 mg на седмица до 50-75 mg“.
–
„CGRP-антитела – не се използват
едновременно с ерготи или триптани
при една и съща атака“.
–
„Омализумаб – изисква наблюдение 2
часа след първата инжекция
(анафилаксия)“.