Фондация "Лактология"

I. Фармакодинамика (ФД) - Какво е?

Същност: Наука за биологичните ефекти на лекарствата върху тялото и механизмите им на действие.
Фокус: Отговаря на въпроса: "Какво прави лекарството в/за тялото?" (За разлика от Фармакокинетиката: "Какво прави тялото с лекарството?").
Ключов Обект: Взаимодействието лекарство-мишена и последващите биологични отговори.

II. Основни Мишени на Лекарственото Действие (Къде Действат Лекарствата?)

Лекарствата упражняват ефекта си, като взаимодействат със специфични молекулярни мишени в тялото. Най-важните са:
Рецептори: (НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНАТА МИШЕНА!)
Специфични белтъци, най-често на повърхността на клетките (мембранни), но и вътре (ядрени).
Функция: Разпознават естествени сигнални молекули (хамони, невротрансмитери, фактори на растежа - т. нар. ендогенни лиганди) и генерират отговор.
Лекарствата имитират или блокират действието на тези естествени лиганди.
Ензими:
Лекарствата могат да инхибират (най-често) или да активират (по-рядко) специфични ензими.
Пример: Инхибитори на Анготензин-Превръщащия Ензим (АПЕ) за хипертония.
Йонни Канали:
Лекарствата могат да блокират или да активират канали за йони (Na+, K+, Ca2+, Cl-), променяйки електричните свойства на клетките.
Пример: Местни анестетици (блокират Na+ канали), Блокатори на калциеви канали за хипертония/ангина.
Транспортни Системи (Транспортьори):
Лекарствата могат да инхибират преноса на молекули през клетъчните мембрани.
Пример: Селективни инхибитори на серотониновия транспортер (SSRI) за депресия.
Други Мишени: ДНК/РНК (при противо туморните лекарства), структурни белтъци.

III. Рецепторна Теория - Основите

Концепция "Ключ и Ключалка": Лекарството (лиганд) се свързва специфично с рецепторния "джоб".
Афинитет: Силата, с която лигандът се свързва с рецептора. Висък афинитет = силно свързване.
Вътрешна Активност (Ефикасност): Способността на лиганда, след като се свърже, да предизвика промяна в рецептора, която води до биологичен отговор. Това е КЛЮЧОВО за разбирането на агонистите/антагонистите!
Рецепторен Резерв: Явление, при което не е необходимо всички рецептори да са заети, за да се постигне максимален отговор (някои агонисти могат да дадат макс. ефект, дори заемайки само част от рецепторите). Долната схема обяснява действието на волтажните канили.

IV. Лекарства: Агонисти и Антагонисти на Рецепторите

Агонисти:
Какво правят? Свързват се с рецептора и активират го (имат висока вътрешна активност), като имитират действието на естествения лиганд.
Резултат: Предизвикват биологичен отговор (същия или подобен на естествения сигнал).
Видове:
Пълен Агонист: Свързва се и активира рецептора МАКСИМАЛНО (има висока ефикасност). Дава максимален биологичен отговор.
Частичен Агонист: Свързва се и активира рецептора, но СЛАБО (има ниска ефикасност). Дава САМО ЧАСТИЧЕН отговор, дори при пълно запълване на рецепторите. Може да действа като антагонист, ако е присъства с пълен агонист (заема рецептори без да дава пълен ефект).
Обратен Агонист: Свързва се с конститутивно (постоянно) активен рецептор и го деактивира, намалявайки базовия му сигнал.
Антагонисти:
Какво правят? Свързват се с рецептора БЕЗ да го активират (имат НУЛЕВА вътрешна активност). Блокират рецептора, като предотвратяват свързването на агонистите (естествени или лекарствени).
Резултат: Намаляват или премахват биологичния отговор на агонистите.
Видове (по механизъм):
Конкурентни Антагонисти:
Свързват се на същото място като агониста (активния център).
Блокирането е обратимо.
Преодолими: Високи дози агонист могат да "изместят" антагониста и да възстановят отговора. Кривата "доза-ефект" на агониста се измества надясно.
Неконкурентни Антагонисти:
Свързват се на различно място от активния център, но променят формата на рецептора така, че агонистът да не може да го активира, дори да се свърже.
Блокирането често е необратимо или много трайно.
Непреодолими: Високи дози агонист НЕ могат да възстановят максималния отговор. Намалява максималният възможен ефект (Emax) на агониста.

Долната изоболограма показва синергизмът на лекарственото действие: