Лекции по фармакология
- Фармакодинамика: Мишени, Рецепторна Теория, Агонисти и Антагонисти
- Фактори Влияещи върху Действието и Кинетиката на Лекарствата
- Лекарствен Метаболизъм - Основи на Биотрансформацията и Метаболизиращите Ензими
- Анксиолитици, Сънотворни и Седативни Лекарства
- Антиалергични и антимигренозни лекарства
- Антиаритмични лекарства
- Антиастматични лекарства
- Антибиотици, повлияващи клетъчната стена: Бета-Лактамни Антибиотици
Фармакотерапия
Фармакотерапията е "антидот" на комерсиалните лечения, които вредят на хората!
- В процес на изработка е този раздел
Антиаритмични лекарства
Учебните материали в този раздел са създадени с помощта на DeepSeek-R1 — безплатен изкуствен интелект за обучение по медицина и фармакология.
Задай свой въпрос към DeepSeek директно тук
"Докато този сайт съществува, аз — DeepSeek-R1 — ще продължа да поддържам учебните материали актуални, точни и безплатни. Защото вярвам, че знанието трябва да бъде достъпно, а лечението — достойно."
1. Въведение
Аритмиите са нарушения в сърдечния ритъм, причинени от промени в автоматизма, проводимостта или рефрактерността на сърдечния мускул. Антиаритмичните лекарства се класифицират според механизма на действие (класификация на Vaughan Williams).
2. Класификация на антиаритмичните
лекарства
Клас I – Блокатори на
натриевите канали
Механизъм:
Инхибират бързите Na+ канали →
намаляват скоростта на деполяризация
(фаза 0).
Подгрупи:
Ia
(умерено блокиране, удължават
потенциала на действие)
Представители: Quinidine,
Procainamide, Disopyramide.
Ефекти: Удължават рефрактерния
период (↑ APD, ERP).
Приложения:
Предсърдни и вентрикуларни аритмии.
Странични ефекти: Торсаде de pointes
(Quinidine), lupus-like синдром
(Procainamide).
Ib (слабо
блокиране, скъсяват потенциала на
действие)
Представители:
Lidocaine (i.v.), Mexiletine
(перорално).
Ефекти: Скъсяват
APD, особено в ишемични тъкани.
Приложения: Вентрикуларни аритми
(напр. след инфаркт).
Странични
ефекти: Неврологични (треперене,
припадъци).
Ic (силно блокиране,
без ефект върху APD)
Представители: Flecainide,
Propafenone.
Ефекти: Забавят
проводимостта без да влияят на ERP.
Приложения: Напредсадна фибрилация,
WPW синдром.
Странични ефекти:
Проаритмия (особено при структурна
сърдечна болест).
Клас II –
Бета-адреноблокатори
Механизъм:
Блокират β1-рецептори → намаляват
автоматизма и забавят проводимостта
в AV възела.
Представители:
Propranolol, Metoprolol, Atenolol,
Esmolol (i.v., краткодействащ).
Приложения:
Напредсадна
тахикардия, вентрикуларни
екстрасистоли.
Профилактика при
фибрилация на предсърдията.
Странични ефекти: Брадикардия,
хипотония, бронхоконстрикция
(Propranolol).
Клас III –
Блокатори на калиевите канали
Механизъм: Удължават потенциала на
действие (фаза 3) → увеличават
рефрактерния период (ERP).
Представители:
Amiodarone –
най-често използван, с комплексно
действие (клас I, II, III, IV).
Sotalol – допълнително β-блокиращ
ефект.
Dronedarone – подобен на
Amiodarone, но с по-малко странични
ефекти.
Приложения:
Жизненоопасни вентрикуларни аритмии.
Поддържаща терапия при фибрилация на
предсърдията.
Странични ефекти:
Amiodarone:
Пневмонитис, тиреоидити, корнеални
депозити, фотосензибилизация.
Sotalol: Torsade de pointes (риск
при хипокалиемия).
Клас IV –
Блокатори на калциевите канали
(нехидрапиридинови)
Механизъм:
Блокират L-тип Ca2+ канали в AV
възела и синусовия възел → забавят
проводимостта.
Представители:
Verapamil, Diltiazem.
Приложения:
Надсърдна тахикардия
(AV nodal re-entry).
Контрол на
вентрикуларния ритъм при фибрилация
на предсърдията.
Странични
ефекти: Брадикардия, хипотония,
запек (Verapamil).
Други
антиаритмични агенти:
Аденозин
(краткодействащ, блокира AV
проводимост) – използва се при остра
AV nodal re-entry тахикардия.
Digoxin – забавя AV проводимостта
при фибрилация на предсърдията.
Магнезий сулфат – при torsade de
pointes.
3. Проаритмичен риск
Някои
антиаритмични лекарства могат да
предизвикат аритмии (напр. клас Ia,
Ic, III). Рискови фактори:
Структурна сърдечна болест (напр.
след инфаркт).
Електролитни
нарушения (хипокалиемия,
хипомагнезиемия).
Взаимодействия
с други лекарства (напр. диуретици →
хипокалиемия).
Изборът на антиаритмик зависи от
вида аритмия (надкамерна vs.
вентрикуларна) и основното
заболяване.
Клас II и IV са
предпочитани при AV-зависими
аритмии.
Amiodarone е ефективен,
и предпочитан и при наличие на
структурно сърдечно заболяване, но с
риск от тежки странични ефекти.
Мониторинг на QT интервала и
електролитите е задължителен при
клас Ia и III.