Лекарствени групи
Списък на лекарствените групи съгласно анатомотерапевтично-химичната им класификация:
- Храносмилателна система и метаболизъм
- Кръв и кръвотворни органи
- Сърдечно съдова система
- Дерматологични лекарства
- Пикочно-полова система и полови хормони
- Системни хормонални препарати
- Противотуморни и имуномодулиращи лекарства
- Нервна система
- Дихателна система
- Антипаразитни лекарства, инсектициди и репеленти
- Сензорни органи
- Други лекарствени продукти
Лекарствени подгрупи
- А02BX01 Карбеноксолон
- А02BX02 Сукралфат
- А02BX03 Пирензепин
- А02BX04 Метиосулфониев хлорид
- А02BX05 Бисмутов субцитрат
- А02BX06 Проглумид
- А02BX07 Гефарнат
- А02BX08 Сулгликотид
- А02BX09 Ацетоксолон
- А02BX10 Золимидин
- А02BX11 Троксипид
- А02BX12 Бисмутов субнитрат
- А02BX13 Алгинова киселина
- А02BX51 Карбеноксолон комбинации без психолептици
- А02BX71 Карбеноксолон в комбинации с психолептици
- А02BX77 Гефарнат в комбинации с психолептици
Пирензепин
Пирензепин е М1 селективен антагонист, намалящ киселинната секреция на стомаха, както и мускулните му спазми, който е лишен от централни ефекти
Пирензепин има антихолинергичен ефект равен на окол 10% от този на Атропин по отношение инхибирането на гастралната секреция. Показан е като монотерапия, но и като част от комбинираната терапия за лечение на стомашна/дуоденална язва, като и на горна диспепсия. Приложен в терапевтични дози от по 100-150 мг/дневно терапевтичната ефективност на Пирензепин по отношение на заздравяването на стомашните/дуоденалните язви се равнява на приложението на 1 грам Циметидин за същата терапевтична цел. Понастоящем обаче Пирензепин се ползва предимно за лечение на хиперсаливацията индуцирана от приема на типични или атипични антипсихотици.
Най-честите странични реакции са поява на сухота в устата, както и замъгление на зрението, които се дължат на неговият антихолинергичен ефект. Противопоказанията за употребата на Пирензепин са: наличие на терминална ХБН, особено внимание се изисква при употребата на Пирензепин при пациенти страдащи от сърдечни аритмии със всяка една етиология.
Лактационна фармакокинетика на Пирензепин: молекулното му тегло е 351 килоДалтона; оралната бионаличност е 20-30%, но се редуцира когато Пирензепин не се приема 30 минути преди хранене, а по време или след нахранване; свързването с плазмените протеини е едва 12%; плазменият полу-живот е 12 часа, а елиминацията е предоминантно чрез фецеса, едва 10% се елиминират в непроменен вид чрез урината. От тези данни можем да заключим, че Пирензепин ще се елиминира и чрез кърмата в количества сходни на тези в майчината плазма, което може да има потенциално негативен ефект върху здравето на бебето обусловен от антихолинергичинят му ефект, който може при новороденото да се прояви изключително силно и то под формата на фатални за бебето сърдечни аритмии като камерна тахикардия тип тирбушон или внезапна сърдечна смърт.
Токсикологичен риск по време на бременност
FDA категория С
Токсикологичен риск по време на лактация
Токсико-лактационна категория IV - напълно неподходящ за употреба в период на лактация