Фондация "Лактология"

Золимидин се ползва рядко понастоящем за лечение на пептично язвено заболяване, употребата му е изместена от по съвременни и ефикасни препарати. Притежава широка терапевтична ширина: LD 50 при опитните животни е 3700 мг/кг. Золимидин притежава и гастрокинетични действия, антисекреторната му активност в стомаха е обусловена от калиево-компетитивната му антикиселинна активност, която по сила е сходна на тази на Есомепразола.

Много малко данни същестуват относно лактационната фармакокинетика на Золимидин, но от молекулното му тегло можем да предиктираме и наличие на екскреция чрез кърмата. Имидазоловите дериватѝ/препарати обаче представляват нитроген съдържащи съединения и на практика представляват GABAа рецепторни агонисти, които не се таргетират нито от бензодиазепините, нито от небензодиазепините и упражняват изразен седативен и анксиолитичен ефект. Много препарати имат сходна на Золимидин структура включително широкоупотребяваният хипнотик Золпидем. Имидазоловите деривати притежават широк токсичен спектър: ЦНС, кардиотоксичност, някои от тях притежават обаче и мутагенен/тератогенен потенциал. Независимо от голямата терапевтична ширина наличието на GABAa агонистично действие плюс данните за евентуалната останала токсичност на този имидазолов дериват не можем да препоръчаме употребата му в период на лактация.

Ако нашата кауза за развитието на един по-ниско токсичен свят и по-здрави бебета в него ви допада, можете да ни подкрепите с дарение!